УЧИТЕЛЯ – РАЗУМНОТО ТЪЛКУВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
19:30 ч.
Тайна молитва
„Тъги скърби“ (всички пеят 3 пъти)
Упражнение:
Вдигнете си дясната ръка и концентрирайте ума си в нея. (Няколко минути)
Тази вечер ще говоря върху: Разумното тълкувание на природните действия.
Аз ще ви запитам един въпрос: Защо вие, майките повивате децата си с пелени? Вие правите това по образеца на природата. И природата обвива своите деца, не ги оставя голи и всичките нейни деца все са облечени. Е, какво може да съдите по тази обвивка? По самите пелени, с които детето е облечено, можете да съдите дали туй дете живее в пролетта, лятото, есента или зимата. Как? Нали знаете, ако живее в зимата, пелените ще бъдат по-дебели; ако живее в пролетта – по-тънки; в лятото – съвсем тънки; в есента пак по-дебели, а през есента пак същия процес ще се преповтори. Ще знаете, всяко нещо си има обвивка в света, защото материалите в света произтичат от условията, в които вие се намирате, тия условия са общи за всички. Трябва да знаете, че в природата съществува един велик закон, който урегулира отношенията на всички живи същества, на всички окръжающи предмети. И този закон не действа за хатъра на едного или другиго, но той е взел всичко пред вид и всяко едно живо същество трябва да се съобразява, иска – не иска. Ако не знае, ще се научи; ако знае, още по-добре. Ако главата му е по-дебеличка, повече ще се чука, чука, докато най-после в тази глава проникне разумното на този закон или казано на научен език: ще се диференцира тази глава, ще се видоизмени.
Сега аз не съм за ония дълбоките скали, които трябва да имат вашите души. Разумното не е да се направят големи дълбочини в душата ви. Не, дълбочините често идат от съпротивлението на вашата воля. Когато идвате в разрез с Божествената воля или ако някой път съществува някоя голяма вдлъбнатина във вашия живот, която не може да си обясните, то е в резултат от противодействието на вашата воля. Следователно когато две воли се срещат, винаги става едно огъване и тогава се образуват две могили и тия воли се намират на двата противоположни върха, дето може да стане престрелката. Следователно колкото противодействующите сили са по-големи, толкова огъването е по-голямо.
Въпреки това, когато вие изучавате духовния живот, някой път казвате: „Нали с молитва всичко може?“ А, всичко може, всичко разумно може с молитва, но безумните неща не могат. Чудни са хората като казват: „Всичко може.“ Всичко, което е разумно, може, но вие не можете със своята молитва да спрете Слънцето в своя вървеж. Вие ще цитирате, че Исус Навин спрял Слънцето. Вие бяхте ли там? Най-после то е един символистически език, а то не е било така, както е писано. Вие трябва да разбирате езика на природата. А езикът на природата не е буквален език, той е символистичен език, и който тълкува езика на природата в буквален смисъл, той е на кривата страна.
В природата, за да се извърши един разумен акт, има хиляди начини, по които той може да се приложи, разбирам хиляди начини в приготовленията за прилагане, а има само един истински разумен начин на изпълнение. Природата си има много сили, чрез които ще опита степента на вашата интелигентност. Тя има хиляди начини, по които може да се реализира един акт и във всеки един акт ще определи степента на вашата интелигентност. Но един начин, един път има в Божествения свят и този начин ще определи степента на вашата интелигентност, степента на вашата добродетел и степента на вашата воля.
Е, сега допуснете, че вие се движите по един висок планински върх от 3000 м. Има един широк път, който така се върти, обикаля, има и друга една пътека, която отива стръмно нагоре. Питам: как ще определите характера на тия хора, които ще се изкачат по стръмния път, и онези, които ще минат по широкия път? По широкия път ходят всички разложени хора, които не обичат мъчното в живота – обичат винаги лесното. Казват: ние ще се въртим яваш – яваш, все ще стигнем, както и да е. А онези, силните натури, в които има воля, казват: „Този път, широкият, който обикаля, не го искаме, ние ще идем направо нагоре.“ Следователно по движението се определя характера на един човек.
Сега друго, знаете че в някое село сеят повече овес, в друго ечемик, ръж и жито. После, там дето расте овес и ръж, жито не расте. Е, какво може да заключите вие от това, че в някое место се сее повече ръж, за хората там какво ще кажете? Онзи, който разбира закона на тия възможности, които са в природата, той ще определи степента на вашата интелигентност. Аз като влезна в някоя къща, няма защо да ми разправяте вие какъв е вашият характер, виждам кои цветя обичате и зная вече скритото на живота ви. Туй цвете е един свидетел за същността на вашия характер. Ако култивирате розата или карамфилчето, това говори за разумността ви. Може да кажете: „Няма вече да гледам розите, но само карамфили.“ Не, всички цветя са все добри, но каквито цветя култивирате, това са все степени, които определят вашата интелигентност и способността на вашата душа и то без да знаете вие. Често казвате: „Аз обичам това цвете“, но не можете да си дадете отчет защо го обичате, но го култивирате. А тази обич определя вашия характер и дава потик у вас. После, почвата какво определя? За пример чернозема? Че и вие, някои от вас имате повече чернозем, други повече от червената пръст, а някои имате повече песъчлива почва. Черноземът дава отлична пшеница, но това в низките места. Хората на чернозема са хора разумни, но същевременно те са хора материалисти, те са богатите хора. А онези, които култивират ръжта, са хора на идеята, те са тънки, но скоро се менят. Шопите за пример тук не са много прогресивни. Турците казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек. Ако една планета влияе върху житото, после върху ечемика, какво ще стане? Сега вие храните някои животни с ечемик и това им съдейства за затлъстяване. Следователно ако вие употребявате повече пшеница като храна, вашият живот, вашият разумен живот ще се изрази по един начин. Ако употребявате ръжта като храна, вашият живот ще се изрази по друг начин. А ако изключително се храните с тях, интелигентността ви ще се измени по начина на своето проявление. Затуй именно сегашните хора са склонни към разнообразие на храната, за да получат ония разнообразни елементи, които са необходими за творчеството на всички ония възвишени човешки мисли и благородни чувства.
И тъй, вие трябва да правите вашите наблюдения. Колкото обвивката у вас е по-дебела, толкова условията са по-неблагоприятни. Колкото вашият ум не може да схване някои неща, толкова обвивката ви отвънка е по-дебела. Някои ви разправя някои философски работи, вие слушате, слушате и казвате: „Тази работа е дълбока.“ Не, че е дълбока, но вие се намирате в зимата и затуй не можете да възприемате добре. А някой път мислите, че с ума си може да обхванете целия козмос. Така ви се струва. И аз го обхващам, но как? Да обхващам козмоса и да го разбирам, то са у мен две различни идеи. Затуй всички вие трябва да се стремите да познавате у вас проявите на вашата душа.
Кажете ми в куба – върха на колко плоскости може да бъде като съединителна точка? Колко страни има, които се събират в една точка? В обикновената геометрия вие казвате, че точката А може да се движи само по посоката към В.
А, ако вземем живата точка О., в живата геометрия на колко посоки може да се движи? Нали тя е съединително звено на 4 линии. Тя се движи едновременно и по 4-те прави. И имате такова едно движение 0.1, 0.2, 0.3, 0.4, 0. От чисто физическо гледище, вие мислите, че тази енергия на точката ще отива по всичките посоки. Не, тя се движи едновременно от ляво към дясно и от дясно към ляво. Туй е един закон, който съществува в природата. Ако вашето движение почва хоризонтално първоначално 1.2, вие ще се намерите в едно противоречие с основния Божествен закон – с движението нагоре и надолу 3.4. Туй не трябва да ви обезсърчава, понеже след като изминете един кръг и туй движение се изменя, тръгва в друга посока. А този кръст, който се образува, той [е] свързан с друга една фигура, която ще се измени. Т.е. ако вие издържате мъчнотиите в света, тия мъчнотии сами по себе си ще се изменят. Туй, което днес ви препятства, утре ще ви съдейства. Законът е такъв. И туй, което сега ви съдейства, утре ще ви препятства.
Сега вас ви се струва, че това е малко странно, но това е много ясно. Имаш един приятел, който сега ви съдейства, но не се мине една година, той ви противодейства. Защо? Как тъй? Движението се видоизменило. Аз казвам: най-първо той се движи по този Божествен закон (3.4) Обаче в движението си той изменя посоката и положението (1.2 ) и сега без да иска, той се движи в разрез с първото положение. Сега тия противоречия в живота произтичат не от самите нас, тия мъчнотии произтичат от самия космос, от самите сили. Вие сте чудни, вие мислите, че сте царски синове, че светът трябва да мисли само заради вас, като че вие сте най-голямото величие, като че сте най-умния, най-добрия и най-силния, вие искате всички да ви обичат най-много. Не. Най-умният, най-добрият и най-силният е само Господ! Нищо повече. И ако искаш ти да бъдеш такъв, трябва да бъдеш свързан с Него. Нищо повече. Но щом си една малка част, отделена от Него, у тебе няма нищо добро.
Сега аз засягам този въпрос, понеже от ред години се зараждат ред криви разбирания за Божествения път. Аз не обичам криви разбирания, нито глупости в живота. Аз си движа ръката, трябва да зная защо. Ще кажете: „Духът ме кара.“ Не, не, аз трябва да зная този дух. Някой си движи ръката отпред навън, какво иска да каже? – Махай се. Добре. Движа си ръката към себе си, какво искам да кажа? – Ела при мен. И когато онзи плувец иска да придобие сили и той си маха ръцете – цепи водата. А някой ще каже: „Духът ме кара да си махам ръцете, мисля, че е благородно да го послушам.“ Не, това е неразбиране, вие трябва да знаете защо си движите ръцете. Може някой религиозен човек да каже тъй: „Туй движение е специално, само аз го правя.“ Специалните работи се явяват рядко. Тъй както Паганини, който е можал да свири едновременно на 4 струни. Колко цигулари сега могат да свирят едновременно на 4 струни? Няма. На две и на три струни има тук там някои да свирят, но на четири едновременно да свирят, после с цигулката да подражават на китарата и на цял оркестър, това е можал само Паганини. Но се изисква светкавична бързина в движението на лъка.
Сега и вие сте музиканти, ви изучавате живота, най-великата дарба, която Бог ви е дал – да живеете добре. Някой път казвате: „Мъчно ми е, стяга ме нещо в сърцето.“ А някой път кажете: „Много съм радостен, весел съм.“ Защо сте тъжни? Седите в къщи, оклюмнал сте, нямате гориво. Дойда аз, бръкна в кесията си и ви дам пари. Веднага вашето състояние се измени, казвате: „Весел съм.“ Защо? – „Духът Божий дойде.“ Хъм, Духът Божий, аз съм живият Дух Божий, като турих парите в кесията ви. Защо в единия случай ще считате нещастие състоянието си, а в другия случай -щастие? Защо ще считате скърбите нещастие, а радостите – благословение? Защо така трябва да се тълкуват нещата? Аз ще ви дам един начин от природата: когато получите един цирей и той се пълни, вие считате това за едно нещастие, а когато този цирей се пукне и изпразни, вие се радвате. Но вие така не постъпвате във всеки случай. Когато вашата кесия се пълни, вие се радвате, че защо? И тя е един цирей, който се пълни, но за него се радвате, когато се пълни. В първия случай вие постъпвате разумно, понеже тази нечиста материя е причинила болка, вие казвате: „Колкото по-скоро се махне тази натрупана материя, толкова по-добре.“ Но във втория случай вашите разсъждения са по-други. Сега някои от вас искате да бъдете пълнички. Мислите ли, че при тази пълнота вие ще бъдете щастливи. Има значи такива изкуствени процеси вътре в природата, които не са дадени за онзи разумния живот. Следователно те всякога произвеждат едно болезнено състояние в душата.
Сега аз съм за онова разумното разбиране. Ако ние разберем разумно Божиите закони, ще имаме по-малко страдания, т.е. страданията ще бъдат приятни – те ще имат смисъл. Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите“, значи, които разумно страдат. Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас. Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно.
Когато говоря, че трябва да страдаме, аз всякога разбирам: разумните, Божествени страдания, които са определени в живота за нашето подигане, трябва да приемаме с благодарност. Но и никой от вас не трябва да увеличава страданията си. Всички трябва да се стремите към следующето, ще ви дам две правила:
Първо правило: да не увеличавате страданията никому и да не увеличавате радостта никому.
Второто правило: да не отнемате страданията никому, и да не отнемате радостта никому.
Оставете този човек постоянно да си носи своята радост. Колкото и да е малка тази радост, може би в някое заблуждение, оставете го да живее с заблуждението си, отколкото да му отнемете радостта. Няма по-лошо нещо от това да отнемеш радостта на някого и да оставиш душата му празна, без да оставиш някое благословение на место. Няма по-голямо престъпление от това.
Сега вие се готвите за работници Божии, затова сте пратени на Земята. Вие от тази болница скоро ще излезнете и трябва да знаете как да лекувате другите. Как се лекува един човек? Не да му разправите една ваша опитност. С тази опитност не всякога се разрешава въпроса. Моята опитност не е ваша опитност. Вашият път е съвсем разнообразен от моята опитност и някой път, освен че няма да ви придаде нужното, но може да ви спъне. Вашата опитност може да роди излишна амбиция у него. Когато предавате една ваша опитност, ще предавате най-малкото микроскопическо ваше преживяване, а аз забелязвам, вие украсявате вашите преживявания. Не, ще ги изнасяте тъй както си са. Аз често слушам някои разправят: „Ти знаеш ли, аз видях едно ангелче!“ А като ги попиташ как изглеждаше ангела, ще кажат: „Ангел цял не беше, но нещо много светло беше.“ Е, какво? -“Една светла точица.“ Тогава от где знаеш, че беше ангелче? – „Ама, светло беше.“ Действително, ангелите носят светлина, но тази светлина не е ангела. То е символичен език. Ако аз нося своята свещ, ще каже ли тази свещ: „Аз съм еди кой си господин.“ Не. По тази свещ може някой да съди за моя характер, но свещта не съм аз. Колкото по-голяма светлина хвърля свещта ми, значи у мен има желание да осветля целия път, туй показва степента на моята интелигентност. А ако излезна с една малка вощеница, значи не съм от много щедрите хора.
После ще знаете друго, стремежът на всеки човек се изразява органически. Всичките прояви на скрития човешки живот се изразяват на главата. Природата е турила белег на всичко. Ако ти имаш много храни в хамбара си, то е едно условие за живота, но тя не е една сигурност за твоя живот. И вие виждате, че хората като се грижат много за себе си, чрез храната да се осигурят – умират. Някой ще каже: „Ама онези, които се молят 3-4 пъти на ден не умират ли?“ – Умират. Аз казвам: Който се моли и който не се моли, еднакво умира, но има едно различие в умирането. Онзи, който се моли, умира радостен, спокоен и весел, светлина има в душата му, аз ще го уподобя като мома, която се жени, оставя майка си скръбна, но има надежда, че за бъдеще нещо ще стане, а може и да не стане. А онзи, който не се моли и умира, е като онзи в затвора, идат стражари да го водят. Единият умира като булка, а другият умира като затворник. Е, какво бихте избрали вие? Нали като булка да умрете. И затуй ще се стремите по възможност да не увеличавате вашите страдания.
Сега в този път, в който сте тръгнали, ще изучавате Божиите закони в природата, които аз ви казвам и които всички велики хора са казвали в миналото, но същевременно ще наблюдавате и вашия живот и живота на хората и после ще преобразите живота си.
Сега да се върнем към тия движения. Казвате: „Да вървим направо АВ.“ Добре, но в туй право, ако има известно лъкатушене насам и натам -аа и бб, има ли нещо криво? В магическия жезъл и там има две змии, които се прекръстосват. Човек, който се движи към Бога, може да се движи в ляво и в дясно. Няма криво в това, ако човек мени своя метод. Не всякога ние сме длъжни да постъпваме по един и същ начин. За правило имате вие, че като посрещнеш един човек, трябва да му се усмихнеш. Но аз го срещам вечерно време в една тъмна нощ, как ще види той моята усмивка? Или е много прашно, мога ли аз да му се усмихна? Ти няма да ме питаш: „Защо не ми се усмихваш?“ – Прах има. При праха аз не мога да ти се усмихвам. А мога да ти се усмихвам при една много хубава среда, когато и Слънцето се усмихва или казано на друг език: когато условията на живота са благоприятни. Аз засягам този въпрос, за да направим нашият живот хармоничен и приятен. Да вземем кухнята, всички знаете да готвите до съвършенство. Но вие можете ли да готвите, както природата готви? Аз казвам, има една идеална кухня, вие не можете да готвите, както природата готви. Вашето ядене след 2-3 дена вкисва – вмирисва се, а готвеното от природата може да го държите, 4-5-6 месеца издържа. Каква грамадна разлика между нейното готвено и вашето.
Има известни мисли и желания у вас, които са плод на природата и Божествения Дух, който е работил с милиони години. А има и ваши мисли и ваши желания и действия, които са продукт на вашето изкуство, те са копирани, те са мъртви. Следователно аз съм за Божественото вътре в вас. И колкото повече ние се приближаваме към Божествените мисли, толкова живота става по-приятен и ние по-благородни. И тъй, имате една точка, която се движи в 4 посоки. Има те и 4 правила от една и съща точка. Най-първо ще се подвижиш в ляво и дясно. В ляво да се подвижиш, по права линия, означава да разрешиш въпроса чрез сърцето си. Да се подвижиш в дясно, то значи да решиш този същия въпрос с ума си. А да се подвижиш на едната и другата страна едновременно, значи едновременно да се подвижиш чрез сърцето и ума си. Това е първото движение: на ляво и на дясно. Второто движение нагоре и надолу, значи да разрешиш въпроса чрез висшия си разум, чрез Божественото и като го решиш чрез Божественото, да вземеш и противоположното на туй Божественото, да слезнеш при злото и да забележиш туй, разумното какви отношения има с злото в живота.
И тогава имате четирите посоки: сърцето и ума, разумния живот и материалния живот. Следователно онези хора, които разрешават живота най-разумно, те разрешават и материалните си работи. Вие не можете да разрешите материалните си работи, докато не разрешите разумното по сърце и ум.
Сега е въпрос кога се отваря сърцето, да заработи Божественото в мене? – Когато живеем според природата. Тогава аз съм като един голям извор, мога да помагам на всички, защото Божественото се е събудило у мене, има какво да давам. Този извор е толкова голям, той не може да седи тъй – трябва да излиза и аз го пращам да върви. Следователно когато въпросите се разрешават не чрез висшия разум трябва да знаете, че те принасят едновременно и радост и скръб. А скърбите произлизат от материалния живот. В ляво и дясно се разрешават въпроси само за отношенията на хората, тяхната обхода. А пък ако искате разумно да разрешите въпроса, да живеете и разумно да се обичате, непременно трябва отвесно да се подвижите към Бога, а после към центъра на земята. Там са корените и клонищата на този великия Божествен живот.
Сега тази мисъл ясна ли ви е? На някои е ясна, но и някои съвсем се заплетохте. Теченията, които отиват от дясно към ляво имат връзка със сърцето, чувствата работят повече. За пример забелязали ли сте когато човек ходи какво става? Ако човек тръгне с левия как напред едновременно дясната ръка излиза напред. Природата казва тъй: в материалния свят, което искаш да разрешиш с левия крак, в умствения ще го разрешиш с дясната ръка. Едновременно участие взимат и сърцето и ума. Сърцето с краката, а умът с ръката. В природата има два метода. Най-първо почваш с десния крак и лявата ръка. С това свършва ли се въпроса? Не, ще промениш – левия крак напред и дясната ръка напред. (Направи това три пъти) И като свършиш с туй, има още един метод. Ще се спреш тогава – ще дойде тогава мисълта, с главата си ще решиш въпроса по всичките правила. А вие ето къде бъркате. Какво ще се нрави? Чупите си ръцете, но тъй, ти съвсем ще объркаш конците. Изправи се, приложи тези три методи. Ще кажете: „Смешна работа е това.“ Но другото е 100 пъти по-смешно или да си стискаш главата. Няма какво да я стискаш, тя не е диня да видиш дали е зряла. Ти ще вдигнеш кракът си тъй, ще кажеш в себе си: „Бог е направил този свят разумно и Той ми е дал крака.“ Ще подигна очите си нагоре – този въпрос ще се разреши. Не, че вие ще го разрешите сами, но по този начин като постъпите и другите същества, които са в връзка с вас, понеже сте едно цяло, ще ви дойдат на помощ.
Сега много хора умират в света, понеже нямат движение техните мускули. Вие може да направите и друго нещо: всяка вечер да раздвижвате мускулчетата, ставите на пръстите си. То е един много добър начин за лекуване. После да мислите върху нервната система, върху тия стави и мускули. Търпение ще имаш да помислиш за себе си. Тогава и Божественото във вас ще почне да работи. Затуй ние ще се стремим да разберем Божия закон, да го осветим и да не правим името Божие карикатура.
Аз зная, Господ говори на умните хора по един начин и на глупавите по друг начин. Когато си вдигне десния крак, Той говори едно; когато си вдигне левия крак, Той мисли друго и като се спре – говори друго. Друго е положението тогава. Това са все символи в живота. Де наблюдавате вие сега? Всичките ваши наблюдения трябва да бъдат правилни, да бъдат във връзка със силите на живата природа, която е майка на цялото човечество. И когато главата ви е в връзка с Бога, Баща на нашия разумен живот, и сърцето във връзка с Божествената Любов, тогава вие ще имате тази, великата опитност на великите хора, които са живели в миналото. Този е начинът, чрез който може да се събуди Божественото във вас. И затуй никога не бързайте, но и никога не се обленявайте.
За през следующата година бих ви дал едно правило: Събудите се сутрин – не стойте празни. Никога в леглото си не стойте празни. Ако останете в леглото си и се молите, добре, но ако останете тъй празни, дяволът ще влезне. Като стане 4 часа, стани! Нищо повече. Никога не спи повече. Измий се – 5, 10, 15, 20 минути бъди в дълбоко размишление за живота, и после започни работата си, която имаш да вършиш. И тогава 10 пъти по-успешно ще я свършиш, отколкото, ако останеш още да лежиш, въртиш се на едната страна, на другата. Ще кажете: „Ама, да си починем.“ Няма да си починеш. Почивката става по съвсем друг начин. После по кой начин излизате от леглото си? Как правят децата? Завъртят се на едната страна на другата, че тогава стават, а някой път си и потрият очите. Кой е най-правилният начин за ставане сутрин? Да станеш изведнъж! Направете наблюдение при едното ставане, при другото, за да видите какви са резултатите.
Сега помнете, аз говоря за съзнателния живот. Това, което казах, то е когато съзнанието е пробудено, а не да бъде изкуствено, но по онзи естествен начин, тогава като стане човек, усеща се обновен и не уморен, а някой път му е и много леко, радостен е. Някой път може да се случи да се усеща и тъжен, има си своите причини. А ако станете сутрин и духът у вас не е спокоен, то си има причини. Ние ще влезнем в една друга област, която ако ви я обясня сега, ще причини по-голямо зло отколкото добро. Затуй ще изоставим тази област сега. То е както като изучават студентите в университета симптомите на разните болести, че слабите и като излезнат вън, не могат да се освободят от тези симптоми, не могат да издържат. Щом стомахът е разстроен, езикът е бял; щом черният дроб е разстроен, очите са жълти. Щом волята е дисхармонична, стомахът отслабва. Всичко се отражава на човешкия организъм. Но човешкият дух е в състояние да поправи всички погрешки. Наблюдавайте вашите лица. Аз искам лицата ви да бъдат естествени. И ако при сегашното състояние ние ви предадем тази мярка, с която да мерите, вие всички бихте се обезсърчили. Затова някой път е необходимо да има невежество.
Сега, създайте си едно красиво лице, лице което е пластично, което изразява интелигентността, чувствата и волята ви и Божественото, което във вас работи. Всичко това да е естествено. Там е силата. Сега вие и мен наблюдавате. Но аз съм много естествен. Защо? Какво има да ме наблюдавате? Аз зная, че колкото и да ме наблюдавате, вие не можете да проникнете в мен. Тъй ме е направил Бог, да не можете да ме проникнете. В пространството може ли да проникнете? В Божествения път, във всеки един човек има една страна в душата, в която ние не можем да проникнем, вънка от обикновеното. Обикновените мисли, това обикновеното, то не разрешава онзи великия въпрос, до който сте дошли. Всеки трябва да живее разумно. Вземете пример как апостолите са живели и те са живели 2000 години преди вас, но ако те биха живели сега, те щяха да живеят другояче, и те имат друго разбиране сега. Те сега не могат да ви говорят на езика, който тогава са имали. Майката как говори на детето на 3 години и как на същото дете, когато стане на 22 години и свърши университета. Ще му говори ли „маминото пиленце“? Не, съвсем друг език ще употреби.
Та разумните прояви седят в следующето: да сме в съгласие с ония условия, които регулират живота ни и да има по-малко противодействия от нас. Защото при всяко противодействане се явяват и излишни страдания. Има страдания излишни в света има и радости излишни. Знаете ли коя е излишна радост? Имате един лотариен билет – печели 500 000 лева, вие скачате радвате се. Но изведнаж ви кажат: „Това не е вашият билет, той е друг.“ Веднага се прекъсне вашата радост. Затова не се радвайте на неща, които не сте проверили. Радвайте се повече на онази мисъл, която може да ти даде потик отвън [отвътре], отколкото на парите, които ще получите отвън.
Сега, като гледате тъй разумно, живота на всички ученици ще се осмисли и вие ще дадете друга насока. Понеже вие трябва да образувате една вълна, която трябва да е в съгласие с великата вълна, която сега трябва да подвижи света.
Песен: „Ходи, ходи, ходи.“
Вземете от песента, този живот трябва да се влее в тия малки цветенца. Значи, трябва да се влее Божественото, за да има живот. Тъй като разбираме, песента има смисъл. А ако я разберем по обикновеному например, за външните цветя, те са ограничени. Но ако разбираме духовната страна, тогава тази песен има смисъл. Един духовен характер, изразен в един обикновен мотив.
Тайна молитва
I-ви ден от събора, II-ра беседа 6.VII.19242., неделя София